понеделник, 6 юли 2015 г.

https://www.youtube.com/watch?list=RDSkBuxeIsXDo&v=SkBuxeIsXDo




КАК СЕ ПИШЕ ДОБРА ПОЕЗИЯ


писането на добра поезия
е изхвърляне на огромна
сексуална енергия
от мисълта и тялото.

то е като целуването
с език и зъби
до загуба на въздух до кръв
като пеене от мъка
като плачене от върховно щастие

и е като бясно куче което те захапва
по всяко време на денонощието
когато си сама и опиянена
сама и разгневена
сама и разнебитена
когато нямаш нищо друго

пристрастяване и замайване е то
нелечимо болестно състояние
транс в който се движиш по ръба
мъчително щастлива

то е соната за цигулка и чембало от Бах
под арката на лятното небе
когато два облака се сблъскват
и музиката свети и трещи
а в далечината – седем
погребални камбани

и не е писане на стихотворения
а живот –
нещо повече от думи рими и метафори
повече от сън любов секс и задоволяване

нежен любовник е
който никога не те изоставя
бавно полудяване от самота
от глад и жажда
стопроцентова обич към себе си
готовност да те отхвърлят
да те запратят в Ада
с непризнаване
и забрава

писането на добра поезия
е почти невъзможно
след Цветаева Рилке Кавафис Елиът
Йейтс Рембо и Буковски
но не е излишно да опиташ
да се метнеш върху листа
с цялата си страст
диво и яко
и докато хората в полунощ
вият стенат плачат между чаршафите
ти се разтапяш
без мъж
без надежда –
добра поезия се пише така

ако не можеш
да го направиш
няма да е голяма загуба.




КАК СЕ ПИШЕ ДОБРА ПОЕЗИЯ


писането на добра поезия
е изхвърляне на огромна
сексуална енергия
от мисълта и тялото.

то е като целуването
с език и зъби
до загуба на въздух до кръв
като пеене от мъка
като плачене от върховно щастие

и е като бясно куче което те захапва
по всяко време на денонощието
когато си сама и опиянена
сама и разгневена
сама и разнебитена
когато нямаш нищо друго

пристрастяване и замайване е то
нелечимо болестно състояние
транс в който се движиш по ръба
мъчително щастлива

 то е соната за цигулка и чембало от Бах
под арката на лятното небе
когато два облака се сблъскват
и музиката свети и трещи
а в далечината – седем
погребални камбани

и не е писане на стихотворения
а живот –
нещо повече от думи рими и метафори
повече от сън любов секс и задоволяване

нежен любовник е
който никога не те изоставя
бавно полудяване от самота
от глад и жажда
стопроцентова обич към себе си
готовност да те отхвърлят
да те запратят в Ада
с непризнаване
и забрава

писането на добра поезия
е почти невъзможно
след Цветаева Рилке Кавафис Елиът
Йейтс Рембо и Буковски
но не е излишно да опиташ
да се метнеш върху листа
с цялата си страст
диво и яко

 и докато хората в полунощ
вият стенат плачат между чаршафите
ти се разтапяш
без мъж
без надежда –
добра поезия се пише така

ако не можеш
да го направиш
няма да е голяма загуба.


Да се запознаем



Аз съм пряка потомка на възрожденския поет Добри Чинтулов. Софиянка. Работила съм като научен сътрудник по икономика, като PR в търговски фирма, а през последните 20 години като икономически журналист в различни столични вестници. Имам множество публикации в литературни списания и вестници. Носител съм на литературни награди за поезия. Стиховете ми са превеждани на френски, сръбски и македонски.
Автор съм  на 7 поетични книги: "Милост е живота" (1990), "Руини и небеса" (1992), "Полонези" (1994), "На върха на зенита" (2008) , "Любовна песен" (2009 г), “Десет хиляди мига” (2011) и "Острови от кобалт" (2013).